INTERVIEWING TECHNIQUES

ТЕХНИКИ ЗА ИНТЕРВЮИРАНЕ - 4 ЕПИ КРЕДИТА

Урок 1. Интервюто - характеристика и видове

Урок 2. Провеждане на интервюто - планиране

Урок 3. Етапи на провеждане

Урок 4. Видове получавана информация

Урок 5. Видове въпроси

Урок 6. Какви въпроси да НЕ задаваме?!

Урок 7. Познаване "езика на тялото"

Урок 8. Интервю със специфични индивиди

Урок 9. Анализ на информацията

Урок 10. Документиране на интервюто

1.1.

1.2.

1.3.

1.4

1.5.

УРОК 1. ИНТЕРВЮТО - ХАРАКТЕРИСТИКА И ВИДОВЕ Интервюирането поне досега е най-често възприеманата техника за разкриване и разследване на измама. Интервюто е последова-телност от въпроси и отговори, създадена за да се извлече инфор-мация. То се различава от обичайния разговор по това, че е струк-турирано (не е в свободна форма) и има цел. То е систематично питане на индивиди, които притежават знания за събития, хора и доказателства за случай, който се разследва. Добрите интервюиращи бързо приключват със заподозрените и обикновено могат да получат признание от виновните лица. Интервютата също така помагат да се получи 1) информация, която формира съществени елементи на престъплението, 2) води до из-граждането на ситуации и събиране на други доказателства, 3) сътрудничество между жертвите и свидетелите и 4) информация за личните биографични данни и мотиви на свидетелите. Интервютата се провеждат с жертвите, тъжителите, информира-щите, клиенти или доставчици, заподозрени, вещи лица, полицей-ски служители, служащи, сътрудници, супервайзори, разделени съпрузи или приятели и всеки един, който би могъл да бъде полезен при разследването.

Съществуват три типа интервюта: 1) приятелски; 2) неутрални и 3) враждебни. Всяко едно предполага различен подход. Приятелски настроеният интервюиран се движи между горе и до-лу на това, което е нормално да се очаква (или най-малкото из-глежда), за да бъде полезен. И макар че приятелски настроените свидетели могат да бъда полезни, опитните разследващи полагат усилия, за да разберат мотивите им. В някои случаи мотивът наистина е честното желание да се помог-не. Въпреки това, обаче, възможните мотиви също включват жела-ние да се достигне до заподозрения или да се отклони внима-нието извън интервюирания като заподозрян. Неутралните интервюирани нямат какво да печелят или губят от интервюто. Те нямат скрити мотиви или предварителни планове и обикновено те са най-обективните и полезни интервюирани.

Враждебно настроените обикновено са лица, които най-трудно се интервюират. Често пъти те са свързани по някакъв начин със за-подозрения или с престъплението. На приятелски настроените и неутрални интервюирани въпроси могат да бъдат задавани по всяко време, насрочването на срещите може да се извърши пред-варително, но като цяло на враждебно настроените интервюирани въпроси трябва да бъдат задавани без предупреждение. Внезап-ните интервюта не дават възможност на този тип интервюирани да подготвят защитата си. Характеристика на доброто интервю Добрите интервюта притежават едни и същи характеристики. Интервютата трябва да бъдат достатъчно дълги и обхватни, за разкрият съответните факти. Повечето интервюиращи се стремят да получат твърде малко вместо твърде много информация. Доброто интервю се фокусира върху конкретната информация и бързо се освобождава от ненужната информация. Странични или ненужни факти ненужно затрудняват съби-рането и анализа на информация. Интервютата трябва да завършват с по-ложителен тон.

Интервютата би трябвало да се провеждат колкото се може по-близо до разглеждания случай. С отминаването на времето спо-мените на потенциалните свидетели и събеседници случая избледняват и съществените детайли могат да бъдат изгубени или забравени. Добрите интервюта са обективни. Те са насочени към събирането на информация по честен и не повлиян начин. Характеристики на добрия интервюиращ Добрият интервюиращ притежава определени качества. Преди всичко, той е „народен човек” и взаимодейства добре с другите. Успешните интервюиращи са хора, пред които другите желаят да споделят информация. Добрите интервюиращи не прекъсват съ-беседника си без причина. Доброволно предоставената инфор-мация, за разлика от отговорите на специфични въпроси, често е нужната информация. Добрите интервюи-ращи демонстрират интерес към субекта и към това, което е казано. Лицето, което е интервюирано (наричано събеседник, интервюи-ран, свидетел, заподозрян или цел) трябва да разбере, че интер-вюиращите се опитват да получат само релевантни факти и нямат намерение „да натопят” някого. Това би могло да стане най-добре чрез задаване на въпроси без обвинителен характер.

Малко се постига, когато интервюиращите са официални, надменни или се опитват да впечатлят събеседниците си със своята официал-на позиция. Събирането на информация се извършва по най-добрият начин чрез интервюиране с неформален и отворен начин. Ако събеседниците чувстват, че интервюиращите са повлияни, или се опитват да потвърдят предишни констатации, събеседниците са по-малко настроени да сътрудничат. Съответно, интервюиращите би трябвало да направят всичко, за да демонстрират липса на предна-мереност. Професионализмът при провеждането на интервюто често включва състояние на духа и съпричастност на стремежа към съвършенство. Интер-вюиращите трябва да бъдат навреме, да бъдат професионал-но подготвени и да бъдат честни във всички взаимоотношения със събеседниците си. Жизнено важно е интервюиращите да не изглеж-дат да са заплаха, а напротив, да карат другите да се чувстват добре. Ако събеседниците усетят, че те са мишената на обследването, възможно е те по-малко да окажат сътрудничество

Разпознаване на реакцията на криза Измамата, подобно на смъртта или на сериозно нараняване, е реакция на криза. Хората в криза притежават прогнозируема последователност на реакции. Интервюиращите, които разбират тези реакции са много по-ефективни, от тези, които не са запознати с тях. Последователността на реакциите е следната: 1. Отказ 2. Гняв 3. Оправдание или спазаряване 4. Депресия 5. Възприемане Отказът функционира като буфер, след като хората получат не-очаквани или шокиращи новости. Той позволява на хора, които са засегнати от или свързани с измамата, да се съвземат и да мо-билизират други радикални защити. Отказът преценява реал-ността на ситуацията. Някои проучвания показват, че внимател-но балансираните физиологи-чески или психологически системи трябва да бъдат поддържани за хората, за да функционират нормално.

За да се избегне внезапно или силно разстройство на психичес-кото равновесие, което може да унищожи или извади от равнове-сие един индивид, най-бързото, към което се прибягва е отказът, което е стратегия за поддържане на статуквото. И тъй като хората при отказ отказват да отчитат стреса както на когнитивно (позна-вателно) или емоционално ниво, те не инициират промени в поведението, които да им помогнат да се пригодят към новата реалност. Отказът възприема много форми: Хората изглеждат временно объркани или смаяни; те отказват да възприемат предоставената им информация; те настояват че тук има грешка; или че не разби-рат, какво им е било казано. Отказът действа като „шоков абсор-батор”, за да намали въздействието от внезапната травма. Отказът за извършване на измама дава на извършителите време да проме-ни, унищожи или прикрие ценни документи и записвания. Той създава и отлагания, които могат да означават, че свидетелите да изчезнат или да бъдат объркани и ценни улики да бъдат изгубени. След като отказът не може да бъде продължаван повече, следват чувства на гняв, омраза и възмущение.

С етапа на гняв е трудно справянето, защото гневът обикновено е насочен към всички посоки и е проектиран към околната среда – понякога, даже случайно. Гневът възниква, защото опитите към връщане към старото психологическо статукво се провалят и са посрещнати от разстройство. Заподозрените насочват своя гняв към приятели, роднини и коле-ги. Понякога заподозрените насочват своя гняв навътре – към себе си; това може да доведе до чувства на вина, но не винаги. Запо-дозрените, обаче, не са само тези, които чувстват гняв. Мениджърите и други служители стават враждебни към одитори и разследващи – възприемат ги като жестоки и безчувствени, реакция, която не е много по-различна от тази на древните гърци, които убивали вестоносците на лоши новини. Етапът на гняв е опасно време за разрешаване на възможни изма-ми. Когато са ядосани, мениджърите и другите могат да обидят, наранят или оклевети заподозрените и да ги уволнят без нужната причина. Резултатът може да бъде граждански искове – за клевета, обида, нанасяне на побой или неправомерно освобождаване от длъжност.

Индивидите, намиращи се на етапа на оправданието се опитват да оправдаят нечестните действия и/или да намалят престъп-лението. На този етап мениджърите считат, че разбират защо престъплението е било извършено и често чувстват, че мотива-цията на извършителя е почти оправдаваща го. През този период мениджърите могат да възприемат, че извър-шителят не е в действителност лош човек, че е направена греш-ка и че може би тя или той трябва да получи още една възмож-ност. Интервютата на този етап често не са обективни и могат да навредят на опитите да се разкрие истината или да не бъдат полезни за бъдещи разследващи действия. Оправданието води до пропуск да се започне наказателно преследване, леки нака-зания и слаби свидетелски показания. Оправданието е последният опит на засегнатата група да се върне към предишното стабилно психологическо състояние. И след като опитите за разрешаване на проблема пропаднат, надеждата намалява.

Мениджърите са изправени пред емоционалната тежест на истината. И след като травмата възникне, възникват симптомите на депресия: хората са мрачни и много тях свиват или губят интереса си в околната среда. По подобие на етапите на отричане, гняв и оправдание, депре-сията е нормална част от обхващащия процес, необходим за евентуалното психологическо пренастройване. На този етап мениджърите повече не отричат или не оправдават нечестното действие. Техният гняв е заместен от чувството за загуба и разо-чарование – или понякога и смущение, че измамата е била из-вършена по носа им. На този етап мениджърите и други индиви-ди често стават затворени в себе си и отказват да сътрудничат. Те може би да не желаят доброволно да предоставят информация или да подпомагат разследването. Интервютата, провеждани на този етап често пъти са по-малко полезни от тези които се провеждат по-късно. Следователно, много е важно да се има предвид състоянието на духа на потен-циалните свидетели по време на интервютата. НЕКА ПРОДЪЛЖИМ С УРОК 2!

ТЕХНИКИ ЗА ИНТЕРВЮИРАНЕ

Урок 1. Интервюто - характеристика и видове

Урок 2. Провеждане на интервюто

Урок 3. Етапи на провеждане

Урок 4. Видове получавана информация

Урок 5. Видове въпроси

Урок 6. Познаване "езика

на тялото"

Урок 7. Интервю със специфични индивиди

Урок 8. Анализ на информацията

Урок 9. Документиране на интервюто

ГЛАВНО МЕНЮ